Зелената амнезия на Запада
Автор: Алексей Мухин - генерален шеф на Центъра за политическа информация, началник на фондация Centrum и специалист по осведомителни технологии
Преди време западните страни прогласиха правила против световното стопляне, които образуваха личната им визия за бъдещия " зелен " свят. В една съвсем философска визия, която би трябвало да приключи с неотложен и цялостен преход към възобновими енергийни източници (ВЕИ), бяха оповестени правила, по които би трябвало да живее цялата международна стопанска система и елементарните консуматори на сила в богатите и разрастващите се страни, както и в Третия свят.
Първоначално може би изглеждаше, че в европейската зелена стратегия няма дефекти. Освен това самодейността е показана да изглежда благородно, а създателите ѝ са нарисувани като рицари на бял кон. Но както всичко, което се показва в бяло или черно, без нюанси, по този начин и цялостната декарбонизация се оказа капан, нефинансиран популизъм.
И точно елементарните европейски консуматори попаднаха в този капан. Популистката " зелена " изразителност - типичен артикул на така наречен аболиционистка просвета - сама по себе си е принесена в жертва на тази новоизлюпена западна просвета. Вчера към момента се " премахваше " въглеводородната сила, а през днешния ден сме изправени пред аболиционизъм. Мръсните въглища внезапно се трансфораха в належащо богатство, а по-чистите петрол и газ от съветски генезис - в " токсично " зло.
В същото време елементарните европейски консуматори, чиято просвета на ползване включва комплицирани рекомендации за изключване на климатиците в горещо време и отвод от топлите душове, с цел да се пестят енергийни запаси, не са единствените, за които въобще не е помислено.
При зараждането на концепцията за " зелени " промени, зародила на фона на лимитираната лична ресурсна база от традиционни енергоносители, европейските теоретици на чистата сила съвсем не са мислили за разноските на разрастващите се страни или най-малко към този момент без патоса, с който изобилстват лозунгите на борците за климата. Старият свят не е имал и етична алтернатива за " зелен " диктат към трети страни.
Европа и Съединени американски щати нехайно акцентират пред останалия свят незабавната нужда от понижаване на излъчванията, закриване на въглищната промишленост и прекосяване към възобновими енергийни източници. " Ние се отърваваме от въглеводородите (които свършват или стават сложни за добиване) и вие също би трябвало да го извършите ", заявиха западните страни. А в случай че не го извършите, бъдете по този начин положителни да ни платите драконовски налог върху въглеродните излъчвания.
Дали осъзнават, че най-големият исторически принос във връзка с общите излъчвания на CO2 (по данни на CDIAC+UNFCCC) от 1751 година до 2017 година е на западните страни, които бързо развиват своята индустрия по време, когато към момента не се приказва за екология? От всички излъчвания на Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз и Обединеното кралство се падат към 50% от общия исторически принос към излъчванията на CO2. И даже общият принос на Австралия и Канада от 3% е по-голям от излъчванията на целия африкански континент за тези 266 години. Въпреки това африканските страни и редица други някогашни колонии на западните сили по някакъв метод би трябвало още веднъж да заплащат на своите " метрополии ".
Миналата година в Глазгоу Г-7 разгласи, че няма да финансира планове за въглеводороди отвън личните си страни, което означаваше също по този начин, че няма да развива планове за природен газ в същата тази Африка, където над 600 милиона души през днешния ден към момента нямат достъп до електричество. Излишно е да споделяме, че незабавният преход към възобновима сила е просто стопански недопустим за тях и никой не е видял траншове от фонда от 100 милиарда $, който сякаш беше основан, с цел да помогне на бедните страни да преминат към възобновима сила.
Другият път, когато Африка попадна в периметъра на европейското внимание, бе едвам когато последните (западните страни) бяха принудени да се върнат тук за въглеводороди, само че не за електрифициране на бедните и не с цел да ги спасят от климатичните промени, а още веднъж в името на енергийната, а оттова и икономическата непоклатимост на своите страни, които бяха изгубили предходната си непоклатимост на фона на фундаменталния отвод от " токсичните " съветски енергоносители.
Италия се интересува от план за рандеман на полутечен природен газ в Конго, а Франция - от план за рандеман в Северен Мозамбик, който Total спря доскоро повече от година заради неустойчивост вследствие на протести в страната. Сега същите протести се употребяват от Европейски Съюз като положително опрощение за взаимни военни учения в района, където се добива газ.
Германия също не е пощадена и интензивно търси достъп до африкански природен газ за лично ползване. В края на май, по време на посещаване в Сенегал, канцлерът Олаф Шолц разгласи, че Берлин ще поддържа добива на природен газ в страната. По думите му Сенегал ще може да " способства за заместването на съветския газ ".
Под въздействие от Съединени американски щати Международна организация по енергетика (МАЕ), която предходната година съобщи, че е незабавно да се спре финансирането на всевъзможни енергийни планове, свързани с изкопаеми горива, в името на световните цели за климата, съобщи през юни тази година, че най-късно до края на десетилетието Африка би трябвало да усили добива си на газ, с цел да може 30 милиарда кубически метра газ годишно да идват в Европа.
В устрема си към полутечен газ европейските страни не престават да купуват сила от бедните южноазиатски страни. Неотдавна пакистанският министър на петрола Мусадик Малик съобщи, че страната му към този момент не може да купува по този начин нужния й полутечен природен газ на спот пазара, защото всички молекули от него са били изсмукани от европейците. В същото време дефицитът на полутечен природен газ в Пакистан води до спиране на електрозахранването и краткотрайно стопира работата на заводите. Преди известно време една четвърт от всички електроцентрали бяха изключени от мрежата заради дефицит на сила. От началото на юли Бангладеш не е в положение да заплати нужните спомагателни покупки на полутечен газ на спот пазара заради внезапното повишаване на цените на природния газ, а държавното управление твърди, че няма да може да го направи най-малко още два месеца.
Съединени американски щати също наподобява са не запомнили за зелената сила. Президентът Джо Байдън неотдавна посети Саудитска Арабия с единствената цел да убеди престолонаследника на страната Мохамед бин Салман да усили производството на нефт.
Канада съществено обмисля да усили производството на нефт от катранени пясъци. Добивът на петрол от такива залежи е един от най-вредните за климата. Годишните излъчвания на Канада от производството на нефт от катранени пясъци се равняват на излъчванията на цяла Кения и Нова Зеландия взети дружно.
Връщайки се към Европа, съживяването на някогашните ресурсни колонии явно й липсва, тъй като самият Европейски Съюз последователно стартира да не помни за зелената сила, връщайки се към добива на въглища - най-мръсното от изкопаемите горива. Нидерландия рестартира спряна въглищна електроцентрала, а Австрия, Чешката република, Полша и Гърция удължиха живота на съществуващите въглищни електроцентрали. В Германия въглищната електроцентрала Мехрум в Долна Саксония също възобнови работа. Той е в режим на подготвеност от декември, като по-късно е планувано цялостното му прекъсване.
Общо взето, въглищните електроцентрали - горивото, на което се приписва отговорността за над 30% от световното стопляне от прединдустриалната ера насам - до момента са произвели с 11% повече електрическа енергия в зелена Европа.
Тази година в Съединени американски щати затварянето на към дузина въглищни електроцентрали в щати в цялата страна също беше отсрочено за интервали от година и половина до няколко години.
Разбира се, за същата Европа има проекти за доставка на полутечен природен газ от Съединени американски щати и Близкия изток или на газ по тръбопроводи от Азербайджан или Казахстан през Турция. Но същността на днешния геополитически спор, който прави все по-вероятна военната борба или най-малко блокирането на икономическите връзки, ще изисква най-сигурната и елементарна логистика на енергийните доставки, което не е толкоз просто, колкото звучи на хартия.
Не е известно дали лицемерното преформатиране на личната им екологична стратегия ще бъде избавление за самите западни страни. Във всеки случай маховикът на енергийната рецесия, стартиран от " зеления " диктат на Запада, е сложен за развъртане; той продължава да работи, жертвайки бъдещето на към този момент бедните страни и по същия метод на климата.
Цените на силата се покачиха поради глобите: цената на суровия нефт вид " Брент " продължава да се движи към 100 $ за барел, а бензинът в Съединени американски щати, който струваше 0,72 $ за литър, в този момент се търгува за 5 $. През последните 12 месеца цените на газа в Европа се покачиха от 38 до 155 евро за мегаватчас, а на въглищата - от 150 до 400 $ за звук.
Увеличението на потребителските цени също счупи исторически върхове. През юни инфлацията в Съединени американски щати към този момент беше 9,1 % (след 0,6 % през юни 2020 година, по време на световната пандемия), в Европейски Съюз тя набъбна до 8,3 %, а в Обединеното кралство - до 9,4 %, което е най-високото ниво от 40 години насам.
Какво ще изберат европейските политици, когато се сблъскат с провокирания от индивида стопански спад, какъвто не е имало от десетилетия: " отровен " съветски петрол и газ или повторна колонизация на небогати страни и мръсни въглища? Във всеки случай е явно, че хартиеният " зелен " ковчег освен изтича, само че и бързо потъва, а европейците са първите, които бягат от кораба.
Източник:
Преди време западните страни прогласиха правила против световното стопляне, които образуваха личната им визия за бъдещия " зелен " свят. В една съвсем философска визия, която би трябвало да приключи с неотложен и цялостен преход към възобновими енергийни източници (ВЕИ), бяха оповестени правила, по които би трябвало да живее цялата международна стопанска система и елементарните консуматори на сила в богатите и разрастващите се страни, както и в Третия свят.
Първоначално може би изглеждаше, че в европейската зелена стратегия няма дефекти. Освен това самодейността е показана да изглежда благородно, а създателите ѝ са нарисувани като рицари на бял кон. Но както всичко, което се показва в бяло или черно, без нюанси, по този начин и цялостната декарбонизация се оказа капан, нефинансиран популизъм.
И точно елементарните европейски консуматори попаднаха в този капан. Популистката " зелена " изразителност - типичен артикул на така наречен аболиционистка просвета - сама по себе си е принесена в жертва на тази новоизлюпена западна просвета. Вчера към момента се " премахваше " въглеводородната сила, а през днешния ден сме изправени пред аболиционизъм. Мръсните въглища внезапно се трансфораха в належащо богатство, а по-чистите петрол и газ от съветски генезис - в " токсично " зло.
В същото време елементарните европейски консуматори, чиято просвета на ползване включва комплицирани рекомендации за изключване на климатиците в горещо време и отвод от топлите душове, с цел да се пестят енергийни запаси, не са единствените, за които въобще не е помислено.
При зараждането на концепцията за " зелени " промени, зародила на фона на лимитираната лична ресурсна база от традиционни енергоносители, европейските теоретици на чистата сила съвсем не са мислили за разноските на разрастващите се страни или най-малко към този момент без патоса, с който изобилстват лозунгите на борците за климата. Старият свят не е имал и етична алтернатива за " зелен " диктат към трети страни.
Европа и Съединени американски щати нехайно акцентират пред останалия свят незабавната нужда от понижаване на излъчванията, закриване на въглищната промишленост и прекосяване към възобновими енергийни източници. " Ние се отърваваме от въглеводородите (които свършват или стават сложни за добиване) и вие също би трябвало да го извършите ", заявиха западните страни. А в случай че не го извършите, бъдете по този начин положителни да ни платите драконовски налог върху въглеродните излъчвания.
Дали осъзнават, че най-големият исторически принос във връзка с общите излъчвания на CO2 (по данни на CDIAC+UNFCCC) от 1751 година до 2017 година е на западните страни, които бързо развиват своята индустрия по време, когато към момента не се приказва за екология? От всички излъчвания на Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз и Обединеното кралство се падат към 50% от общия исторически принос към излъчванията на CO2. И даже общият принос на Австралия и Канада от 3% е по-голям от излъчванията на целия африкански континент за тези 266 години. Въпреки това африканските страни и редица други някогашни колонии на западните сили по някакъв метод би трябвало още веднъж да заплащат на своите " метрополии ".
Миналата година в Глазгоу Г-7 разгласи, че няма да финансира планове за въглеводороди отвън личните си страни, което означаваше също по този начин, че няма да развива планове за природен газ в същата тази Африка, където над 600 милиона души през днешния ден към момента нямат достъп до електричество. Излишно е да споделяме, че незабавният преход към възобновима сила е просто стопански недопустим за тях и никой не е видял траншове от фонда от 100 милиарда $, който сякаш беше основан, с цел да помогне на бедните страни да преминат към възобновима сила.
Другият път, когато Африка попадна в периметъра на европейското внимание, бе едвам когато последните (западните страни) бяха принудени да се върнат тук за въглеводороди, само че не за електрифициране на бедните и не с цел да ги спасят от климатичните промени, а още веднъж в името на енергийната, а оттова и икономическата непоклатимост на своите страни, които бяха изгубили предходната си непоклатимост на фона на фундаменталния отвод от " токсичните " съветски енергоносители.
Италия се интересува от план за рандеман на полутечен природен газ в Конго, а Франция - от план за рандеман в Северен Мозамбик, който Total спря доскоро повече от година заради неустойчивост вследствие на протести в страната. Сега същите протести се употребяват от Европейски Съюз като положително опрощение за взаимни военни учения в района, където се добива газ.
Германия също не е пощадена и интензивно търси достъп до африкански природен газ за лично ползване. В края на май, по време на посещаване в Сенегал, канцлерът Олаф Шолц разгласи, че Берлин ще поддържа добива на природен газ в страната. По думите му Сенегал ще може да " способства за заместването на съветския газ ".
Под въздействие от Съединени американски щати Международна организация по енергетика (МАЕ), която предходната година съобщи, че е незабавно да се спре финансирането на всевъзможни енергийни планове, свързани с изкопаеми горива, в името на световните цели за климата, съобщи през юни тази година, че най-късно до края на десетилетието Африка би трябвало да усили добива си на газ, с цел да може 30 милиарда кубически метра газ годишно да идват в Европа.
В устрема си към полутечен газ европейските страни не престават да купуват сила от бедните южноазиатски страни. Неотдавна пакистанският министър на петрола Мусадик Малик съобщи, че страната му към този момент не може да купува по този начин нужния й полутечен природен газ на спот пазара, защото всички молекули от него са били изсмукани от европейците. В същото време дефицитът на полутечен природен газ в Пакистан води до спиране на електрозахранването и краткотрайно стопира работата на заводите. Преди известно време една четвърт от всички електроцентрали бяха изключени от мрежата заради дефицит на сила. От началото на юли Бангладеш не е в положение да заплати нужните спомагателни покупки на полутечен газ на спот пазара заради внезапното повишаване на цените на природния газ, а държавното управление твърди, че няма да може да го направи най-малко още два месеца.
Съединени американски щати също наподобява са не запомнили за зелената сила. Президентът Джо Байдън неотдавна посети Саудитска Арабия с единствената цел да убеди престолонаследника на страната Мохамед бин Салман да усили производството на нефт.
Канада съществено обмисля да усили производството на нефт от катранени пясъци. Добивът на петрол от такива залежи е един от най-вредните за климата. Годишните излъчвания на Канада от производството на нефт от катранени пясъци се равняват на излъчванията на цяла Кения и Нова Зеландия взети дружно.
Връщайки се към Европа, съживяването на някогашните ресурсни колонии явно й липсва, тъй като самият Европейски Съюз последователно стартира да не помни за зелената сила, връщайки се към добива на въглища - най-мръсното от изкопаемите горива. Нидерландия рестартира спряна въглищна електроцентрала, а Австрия, Чешката република, Полша и Гърция удължиха живота на съществуващите въглищни електроцентрали. В Германия въглищната електроцентрала Мехрум в Долна Саксония също възобнови работа. Той е в режим на подготвеност от декември, като по-късно е планувано цялостното му прекъсване.
Общо взето, въглищните електроцентрали - горивото, на което се приписва отговорността за над 30% от световното стопляне от прединдустриалната ера насам - до момента са произвели с 11% повече електрическа енергия в зелена Европа.
Тази година в Съединени американски щати затварянето на към дузина въглищни електроцентрали в щати в цялата страна също беше отсрочено за интервали от година и половина до няколко години.
Разбира се, за същата Европа има проекти за доставка на полутечен природен газ от Съединени американски щати и Близкия изток или на газ по тръбопроводи от Азербайджан или Казахстан през Турция. Но същността на днешния геополитически спор, който прави все по-вероятна военната борба или най-малко блокирането на икономическите връзки, ще изисква най-сигурната и елементарна логистика на енергийните доставки, което не е толкоз просто, колкото звучи на хартия.
Не е известно дали лицемерното преформатиране на личната им екологична стратегия ще бъде избавление за самите западни страни. Във всеки случай маховикът на енергийната рецесия, стартиран от " зеления " диктат на Запада, е сложен за развъртане; той продължава да работи, жертвайки бъдещето на към този момент бедните страни и по същия метод на климата.
Цените на силата се покачиха поради глобите: цената на суровия нефт вид " Брент " продължава да се движи към 100 $ за барел, а бензинът в Съединени американски щати, който струваше 0,72 $ за литър, в този момент се търгува за 5 $. През последните 12 месеца цените на газа в Европа се покачиха от 38 до 155 евро за мегаватчас, а на въглищата - от 150 до 400 $ за звук.
Увеличението на потребителските цени също счупи исторически върхове. През юни инфлацията в Съединени американски щати към този момент беше 9,1 % (след 0,6 % през юни 2020 година, по време на световната пандемия), в Европейски Съюз тя набъбна до 8,3 %, а в Обединеното кралство - до 9,4 %, което е най-високото ниво от 40 години насам.
Какво ще изберат европейските политици, когато се сблъскат с провокирания от индивида стопански спад, какъвто не е имало от десетилетия: " отровен " съветски петрол и газ или повторна колонизация на небогати страни и мръсни въглища? Във всеки случай е явно, че хартиеният " зелен " ковчег освен изтича, само че и бързо потъва, а европейците са първите, които бягат от кораба.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ